Затваряме проекта "Белене", отваряме го, забраняваме пушенето на закрито, разрешаваме го, местим Агенция "Митници", оставяме ги в София....

Тук някак всяка заповед се оказва предпоследна - дали защото предишната е недомислена или защото избори идват и всички трябва да са доволни... Кой може да ни каже?? Но факт е, че така станахме разногледи и все се оглеждаме откъде може да дойде влака.

За чужди инвеститори да не говорим - колкото и да размахват макроикономическата стабилност, ниските данъци и относително образованата работна ръка, с тези изпълнения от една прекрасна ария от Севилския бръснар ("Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро долу, Фигаро - горе") дали ще рискуват дори да обмислят пренасяне на бизнеса си тук, а?

Казвам за чужденците, щото ние вече си свикнахме - посмеем се, поплачем, обършем сълзите и се огледаме за нови идеи. Дали това е от недомислие, дали от желание да се покаже, че всичко се прави прозрачно, ама ето на и от ОЛАФ, че и от ЕК, все тази липса на прозрачност ни навират пред очите.

С други думи - явно не хваща дикиш, а само дразни хората.

Та, ако може - следващия път като правим някое такова изпълнение - поне да питат заинтересованите страни, да ги изслушат, обмислят и накрая да решат. И после, ако се появят други заинтересовани страни, да не се отметнат от дадената дума.

Че народът го е казал "Казана дума - хвърлен камък" и да не вземат после камъните да се окажат в градините на управляващите.... Ама буквално, не метафорично.

кОГАТО ЖИВОТЪТ СТАНА КАЗАРМА И ЗАПОВЕДИТЕ СА. КАТО НА СТАРШИНА
ДНЕС: ПРЕМЕСТИ КАМЪНИТЕ ДО ОГРАДАТА

УТРЕ: ВЪРНИ КАМЪНИТЕ ОБРАТНО