Европа е мъчена от криза - финансова, прерастваща в социална и дори политическа, вече няколко години. Макроикономическите показатели на много от държавите са плачевни, но какво показва последната статистика от Евростат - разходите за труд се покачват. 

За второто тримесечие на годината разходите за заплати за изработен час са се повишили с 1,7% в еврозоната и с 1,8% в целия ЕС, при това на годишна база. Тези разходи са съпроводени и с увеличаването на заетостта, което беше регистрирано преди броени дни. 

При разглеждането на статистическите данни винаги в главата ми изниква въпросът "Къде сме ние?". България е на едно от водещите места - ръстът на разходите за труд е в рамките на 4,8%. Водеща в това отношение е северната ни съседка Румъния (ръст от над 7 на сто). 

На пръв поглед ръстът на разходи за труд у нас е вода в мелницата на управляващите - по тяхно време всичко цъфти в родината. Обаче дали е действително е така?

В предишното изследване относно заетостта страната ни беше на първо място, но по отношение на спад на работещите - с 1,3%. С други думи разходите на работодателите се увеличават механично, не заради ръст на заетостта. 

Нещо повече - в отчетения период се повиши минималната работна заплата , което също повиши някои от разходите, които правят работодателите във вързка със заплащането на своите работници. 

И така - икономическото ни чудо ще се изясни, вероятно много скоро....